Защо не е добре да “наемаш” паниката и стреса на работа?

Колко пъти ти се е случвало? Имаш важна задача, крайният срок за нея обаче е почти вчерашен, и вместо да постелиш червен килим на потенциала си, се сковаваш. Натрапчиви мисли блокират творческото ти въображение, потиш се и в следващия миг вече си напълно убеден – проваляш се! Всъщност, лошият опит също е урок, а да сгрешиш може да е сигнал за претовареност. 

Стресът е физическа и нервна реакция на силни емоции. В някои случаи той може да е продуктивен и да повиши мотивацията за работа. Ако обаче появата му е всекидневна, идва момент, в който тялото започва да реагира като аларма. Организмът се настройва на честота “бий се или бягай”, а паническото разстройство е част от този хроничен спринт. 

За много хора всичко е спешно. Мозъкът им работи само на бързи обороти, което води до натоварване на цялата система. “Да живееш по този начин е все едно да караш само на първа скорост, като постоянно натискаш газта”, казва Джо Диспенза в книгата си “Разчупете навика да бъдете себе си”. 

Състоянието на паника изпраща на околните сигнал, че си безпомощен. Това донякъде е временна липса на адекватност, защото баналната фраза, че за всичко има решение, всъщност е напълно вярна. Онова, което спира намирането на отговор е точно тази обърканост, която прекомерният стрес отключва. Да работиш под пара е като да стискаш очите си в опит да минеш по осветен път. Тоест, започваш да действаш обратно на логичното. Някои от най-грубите грешки, които може да направиш в този момент, са:

• Да вземеш прибързано решение – Крайният срок крещи в лицето ти и просто избираш вариант под афекта на емоцията, без да обмислиш добре. 
• Да започнеш безсмислен спор – Вълната от чувства те е сграбчила за гърлото и вместо решение на казуса, изливаш бурна пяна от обвинения върху колега или човек, чийто ръководител си. 
• Да прекалиш с мисленето – Решението е в ръцете ти, но заблуждаващата вяра в момента на паника, че всичко пропада, те води по заобиколни пътища, на километри от “верния отговор”. 
• Да повлечеш крак и колегите да се паникьосат също – Особено ако в трудовата ти характеристика е включена и координация на екип, то твоето поведение е като код за околните.  
• Да отложиш важна задача прекалено дълго – От една страна, логично решаваш, че не е сега моментът да се занимаваш с този проект, защото не си в състояние за това, но от друга – внимавай стресът да не се превърне в често оправдание за липса на действие. 
• Да се откажеш – Да вдигнеш ръце и да смяташ, че не си способен да продължиш напред може да е спасяващо. Подобно решение обаче е добре да се вземе с разум, а не под стрес. Важно е да намериш генерален подход за справяне с паниката, не просто да я блъснеш на пода. 

Както и при зависимостите, и тук първо е нужно да признаеш, че имаш проблем. Съзнателното вглеждане в себе си е първата крачка в подаването на ръка към стреса. Звучи ли ти грешно? Всъщност, не борбата, а приемането на този лош герой е тайната съставка, с която да се освободиш от неговото присъствие в теб. Ще сведем сложната психология до прости практически насоки. 

• Дишай – Следващия път, в който хормоните кипнат, погледни какво се случва с теб. Виж се, като “седнеш” на съседния стол и наблюдавай дишането си. Опитай да го регулираш, като умишлено вдишаш и издишаш дълбоко. Може да си представяш процеса като ритъм, в който  приемаш решение, а оставяш проблем. 
• Грижи се за себе си – спи достатъчно, храни се здравословно – всичко това влияе на общото ти състояние, на това дали имаш енергия, на апетита ти към живота и работата в частност. 
• Обмисли действията си и вместо да неглижираш това, че си постъпил първично, анализирай онова, което си направил. Разбери как си се чувствал в този момент, напомняй си съвета за дишането и го последвай при друг стресов момент. 
• Извини се, ако си засегнал някого по време на паническия си срив. Все пак не прекалявай, важното е да има осъзнатост, а не провокиране на съжаление. 

Работата е важна, но работа, която е за сметка на здравето и спокойствието, вероятно не е най-подходящата за теб. “Ако не правиш онова, което обичаш, значи си губиш времето”, казва Били Джоел. Можеш да превключиш на по-висока предавка или просто да отбиеш и да се насладиш на паузата живот.