Митове за интровертите и екстровертите
Обикновено всеки носи по малко и от двата полюсни типа, които изграждат характера. Образно казано обаче, едните по-често предпочитат да сложат шапка невидимка, с която да се изолират от поредния тиймбилдинг, а другите копнеят за шумни презентации и осветяващи прожектори. Независимо къде виждаш себе си, мястото ти е далеч от “добро” и “лошо”. Онова, което подхранва подобни илюзии, са общите клишета за интровертите и екстровертите. Като например:
- “Само екстровертите обичат да се социализират.” Обикновено хората свързват интровертите с това, че не обичат да общуват с други. Това обаче не е точно така, напротив. Просто прагът на толерантност към общуването при тях е на различно ниво. Освен това, те могат да се посветят съсредоточено на себе си и на действия, свързани с покой. Това ги зарежда за комуникацията с други хора.
- “Екстровертите са по-щастливи.” Всъщност общуването с различни групи и типове хора може да е белег за вътрешна самота. Свръхкомуникативността понякога е резултат от опита да заглушиш собствените си неспокойствия и гласовете на страха. И все пак, това не значи, че екстровертите са нещастни. Но невинаги поривът за разговори е знак за душевна удовлетвореност. По-скоро щастието не зависи точно от това към коя личност спадаш.
- “Интровертите са тихи и кротки.” Нали знаеш израза “скрита лимонка”? Нещо такова е и с този тип хора. Те са тихи, докато не ги опознаеш. Просто изразяват характеристиките си на по-късен етап.
- “Екстровертите са по-уверени.” И те могат да се притесняват. И дори да блокират, защото очакванията към тях са като към изключително общителен човек. Увереността идва и от приемането на себе си какъвто си. Това, че не си толкова външно активен в общуването, не значи, че не можеш да изразиш себе си ясно и с висотата на самоубеждението.
- “Интровертите не обичат хора.” Може да не харесваш няколко човека, но това не те прави интроверт. Може да те зарежда друг тип общуване. Всъщност, тук няма значение какъв си като характер, а какви са вижданията ти за света.
- “Екстровертите са повърхностни.” Комуникацията е силната им страна, но това не ги прави врагове на задълбоченото мислене. Напротив, може да виждат детайлите в различните хора по толкова смислен начин и именно това да ги провокира да срещат нови типажи.
Кой е по-добър мениджър – екстровертът или интровертът?
Заблуда е, че това непременно са екстровертите. И двата типа хора могат да имат изключителни лидерски качества и съответно, да им липсват такива. От една страна, онези, които умеят да общуват с различни хора, вероятно ще стигнат по-лесно до същността на проблема при работен казус. Не подценявай и интровертите, защото те обикновено казват пет думи, но са винаги на място и добре обмислени.
Възможно е при някои професии да е по-добре да принадлежиш на един от тези два типа. Например, ако си програмист или човек на изкуството, вероятно ще ти е полезно, ако си от хората, които безпроблемно се самовглъбяват и намират енергия в собственото си присъствие. Което обаче въобще не означава, че ще си неуспешен програмист, ако си екстроверт. В случай че се занимаваш с продажби, работата ти изисква да комуникираш с много хора. Тоест, интровертната роля сякаш не би била подходяща. Но отново не значи, че е невъзможно съчетанието между този характер и професията.
Ако си мениджър екстроверт, вероятно си добър в преследването на целите, в създаването на обща силна енергия. В случай че си интроверт пък, сигурно силната ти страна е да наблюдаваш и преценяваш обстойно хората около себе си. По-важното е да си наясно кой тип държание преобладава и да се опиташ да използваш онези качества, които биха ти помогнали. В същото време, ако има други черти, които не ти се струват съвместими с професионалните задължения, да се опиташ да ги събуждаш в удобен за теб момент.
Чети още:
Как да визуализираш бранда чрез метафори
Изкуственият интелект като естествен ход в ефективния бизнес