Родителят мениджър, или пътеводител за успешен CEO на деца

Да пишеш работен e-mail с ключови инструкции за последните структурни промени в компанията, докато сменяш памперса на 9-месечното си ревящо бебе, или се опитваш да укротиш тръшкащия се нрав на 2-годишната му сестра, са дейности, за които няколко висши образования няма да ти стигнат да ги съчетаеш успешно. Съществено е да обръщаш внимание на децата си, защото това е от огромно значение за изграждане на доверие помежду ви, за формиране на силния им характер. Особено в променената реалност обаче, доста често е нужно тези неща да се случват заедно с видеоконферентна връзка, с подготовка на презентация за утрешния уебинар, или с публикуване на актуалните промоции. 

Да си ефективен мениджър не означава непременно, че си и успешен родител. И обратното. И двете полета са минирани – едното с бизнес предизвикателства и срокове пред изпускане, графици, които никога не се спазват и човешки ресурс в недостиг, а другото – с множество “не, не, не”-та, куп “Искам! Сега!” и “Да не си ме раждала, като не можеш да се оправиш”. Само едната от двете отговорности е напълно достатъчна да изостри нервната ти сетивност и да чуеш как гласът ти се катери по регистъра на фалцета, нали?

Има обаче общовалидни правила и за двете “групи аудитории” – и професионалната, и домашната. В основата, естествено, си ти, търпението ти, подходът и способността да се самонаблюдаваш. Преди да пуснеш крясъка или да се откажеш, сломен от безпомощност, преброй до десет и си припомни тези три съвета.

• Говори с тях и им обяснявай – Комуникацията е пътеката към душата на детето, но и към корпоративна лоялност. Дори и ако мъникът буйства по време на онлайн разговор с колегите, вместо да му се ядосваш, използвай ситуацията и вкарай хумор. Ще разведриш тръгналия към зацикляне диалог, а и ще накараш останалите да се усмихнат. Не се ли работи доста по-лесно с настроение? Колкото и висок пост да заемаш, не забравяй, че всички сме хора, а доста от нас са и родители, което е следващото ниво в човешката еволюция. Бъди съпричастен и съобразителен в комуникацията и с хората от екипа. Възможно е просто да не са те разбрали добре и да се наложи да обясниш отново, опростявайки информацията. Опитай с този подход, вместо да караш хората да се чувстват неловко или да ги подценяваш. Да можеш да изслушваш е белег за висока емоционална интелигентност, а овладяваш ли емоциите си, ще ръководиш с финес и вкъщи, и в офиса. 

• Давай им задачи – Занимавай децата с домашни задължения, стига да са адекватни за възрастта им. Имаш поле, в което да се развихриш – от това да измият чиниите или да забършат пода, до това да им дадеш разбъркани чорапи и те да ги комбинират по двойки. Ако представиш задачата като игра, около 30 минути спокойствие са ти в кърпа вързани. В случай че се нуждаеш от час, в който хоумофисът да стане отново уютен дом, разпредели част от задълженията на доверени хора от екипа, или помоли колега на твоето ниво. Важното е да не превишаваш правомощията и отговорностите на останалите. Но все пак да осигуриш дозата въздух, която ти е нужна, за да напишете с детето онова домашно по математика за Мартин, който има 3 чаши и 5 литра мляко и трябва да ги разпредели, без да разлива течността на плота в кухнята. 
• Нека всички знаят кой все пак е шефът – Децата, особено в конкретна възраст, умеят да се качват на главата ти, нали? От теб зависи дали ще им покажеш кой е отговорен, защото колкото и да са самостоятелни хора, са все още зависими от твоите решения. Когато не те слушат, бъди не само търпелив, но покажи и че знаеш какво говориш и защо настояваш за него. И не отстъпвай, освен по много добра причина. Такъв е успешният принцип на поведение и в работата. Респектът се постига нелеко. Особено ако не си естествен лидер, но пък позицията ти е на знаково равнище, понякога просто трябва да се съобразят с твоето решение. Отговорността ти е дадена и заради това. 

В опитите да лавираш между работа и семейство, е добре да решиш кое все пак взема някакъв превес за теб. Независимо от избрания приоритет, напълни бизнес куфарчето си или раницата за излет с внимание, грижа и самообладание.

Чети още:

Митове за интровертите и екстровертите

Защо не е добре да “наемаш” паниката и стреса на работа?

Изкуственият интелект като естествен ход в ефективния бизнес