Едно от най-мъдрите неща, които бизнесът може да направи във времена на икономически спад, здравен колапс, социални кризи или друг вид глобален крах, е да продължи да се фокусира върху лоялността към марката и маркетинговите усилия. Крайните ситуации изискват размисъл, подкрепа и съвестни действия. 

За някои ситуации няма бързи, изпробвани и ясни правила, няма наръчник или предписание за гарантиран успех на бранда, но с внимателно обмисляне и инструменти, има начини да продължиш доверието към компанията и дори да го увеличиш в критични моменти. За да избегнеш получаването на популярност по грешни причини, трябва да вземеш предвид някои основни насоки за повишаване на осведомеността по време на криза:

• Избери правилния тон. Това е от решаващо значение във всяко съобщение, което компанията ти предава по време на стресови ситуации. И внимавай какво съобщаваш в пагубни моменти. Например, прессъобщение или нюзлетър за спечелване на награда вероятно няма да бъде особено добре прието по време на криза – освен ако този продукт няма ясна полза, свързана с това да направи живота ни по-добър именно в ситуацията. Съобщение, което може да бъде позиционирано по подходящ начин, без да е явна продажба и което осигурява незабавна и подходяща подкрепа или комфорт, е не само приемливо, но и много търсено. 
• Съчувствай на публиката. Вместо да продължаваш напред със стандартните маркетингови техники, пригоди рекламите си така, че да съчувстваш на зрителя и неговото състояние. Обърни се към ситуацията директно и признай, че „всички ние“ може да изпитваме чувство на изолация, тревожност и несигурност (или каквото примерно проучване по темата ти показва, че обществото изпитва). Състраданието към потребителя и извеждането на човешкия облик на марката ще доведе до признание по време на кризата и лоялност към бранда.
• Направи разграничение. Много фирми използват кризисния момент, за да помогнат на своите потребители и техните общности. Има няколко начина, по които можеш да се отличиш с корпоративната помощ:

# Предлагане на по-големи отстъпки по време, когато хората са особено притеснени за бюджета си;

# Предоставяне на безплатни допълващи услуги, добавки или екстри, свързани с решение на предизвикателствата, които са следствие на кризата. Така например, при наводнение, може на потърпевшите – от служителите до клиентите – да се съдейства с конкретни материални помощи – опаковки с храна или дрехи, чорапи и други адекватни за ситуацията помощи.

# Пренареждане на часове и графици, съобразно конкретни демографски данни. Или пък даване на допълнителни часове, ако някои служители „прегърнат“ идеята да помогнат и работят извънредно;

# Подобряване на услугите в посока да са по-достъпни. Например, ако възникне ситуация, в която физическите магазини затварят или са ограбени и разбити, или да с щети след ураган, земетресение и други бедствие, може дистрибуцията да се извършва през лодки;

# Изцяло влизане във виртуалния свят. Както например компаниите за недвижими имоти вече могат да предлагат онлайн домашни обиколки и консултации, без присъствие на живо като част от отговора им на пандемията;

# Използване на съоръжения и стоки, с които да се помогне за преодоляване на кризата. Например, по време на пандемията от Ковид-19 Louis Vuitton използва своите фабрики за парфюми за производство на дезинфектант за ръце. Други представители на висшата мода пък шиеха маски;

# Промяна на продукти и услуги така, че да отговарят на новите нужди на потребителите.

Потребителите искат да знаят как бизнеса ти подкрепя своите служители и техните общности по време на кризата. Например, по време на пандемията от Ковид, Starbucks публикува писмо, в което описа как ще подкрепя своите служители. Сред мерките бяха: увеличение с $3 на час за тези, които продължават да работят; компанията ще продължи да плаща на служителите си до 30 дни, ако изберат или трябва да се поставят под карантина поради пандемията. В България подобнa открита комуникация за предприетите действия имаше например компанията E-bag. Пандемията и липсата на сериозна конку­ренция изстреляха продажбите на сайта, а още с обявяването на извънредното положение онлайн магазинът започва да наема нови слу­жители. 

Различните общности могат да обменят също така идеи, например, германската камара (DBIHK) направи платформа на сайта си, където всеки член може да споделя какво прави, какво предлага, какво търси.  И то напълно безплатно.

Когато нещата започнат да се връщат към нормалното, ще трябва да възобновиш маркетинговите усилия и инерция. Компаниите, които са продължили да рекламират през този критичен период от време, ще успеят да се възстановят по-лесно. По данни на Economic Times компании, които продължиха агресивно на пазара по време на рецесията от 1981/1982 г., например, когато строгата парична политика в опит да се бори нарастващата инфлация доведе до икономически спад, имаха продажби с 256% по-високи от компаниите, които избраха да ограничат маркетинговите си бюджети в този период. 

В основата на успешното развитие на компанията по време на криза е и така наречената ABM стратегия (Account Based Marketing). Чрез нея фокусът на компанията се насочва към ключовите акаунти. Тоест, тези, които са с най-голям потенциал да генерират повече оборот и печалба. Чрез този вид стратегия маркетинговите екипи и търговците комуникират персонално с точните хора при сключване на най-значимите и големи сделки, за да гарантират продължение на бизнеса. 

Чети още:

Как да измерим осведомеността за марката?

Кога компанията да говори по социални проблеми?