За да направиш ап-а (от application/app) на фирмата по-достъпен, трябва да имаш предвид всички предизвикателства, пред които потенциалният клиент може да се изправи. Това включва и хората с увредено зрение, двигателни проблеми, когнитивни затруднения, както и глухота или увреден слух. Проектирането на достъпно приложение означава много повече от създаването на красив дизайн.
Тази година Инициативата за уеб достъпност (WAI) предложи повече насоки във връзка с достъпността на мобилните приложения, като наблегна на неща като персонализирани опции за размер на текста, бутони за навигация за екранни четци и ясни описания на изображения. Организацията настоява те да бъдат добавени за всички устройства.
Компанията за дигитален дизайн Diamond публикува най-новия си доклад за състоянието на достъпността, съобщи Mashable.com. В доклада се анализират топ 20 безплатни приложения в магазините за приложения за iOS и Android, както и 20-те най-използвани платени приложения във всеки. Установено е, че 65% от безплатните приложения за iOS и 75% от приложенията за Android са преминали стандартите за достъпност. Друга е картинката при платените приложения – само 35% от iOS и 29% от приложенията за Android са преминали теста за достъпност. Това може да се дължи на факта, че платените приложения обикновено имат по-малко потребители и по този начин по-малко обратна връзка за ефективността, обяснява Diamond в своя доклад. Според нас влияние оказва и моделът на финансиране, съответно необходимостта от повече и по-разнообразни клиенти при двата вида приложения.
Ето и няколко съвета как приложенията да бъдат пригодени към актуалните стандарти за достъпност:
# Ориентация на телефона – Според тестване на безплатните приложения на Diamond само 28% от iPhone и 25% от приложенията за Android преориентират екраните си за потребители, които трябва да използват устройствата си в определени позиции. Сред новите препоръки на Инициативата за уеб достъпност те трябва да поддържат и двете ориентации на телефона – вертикални и хоризонтални. Това е полезно за потребители, които трябва да държат телефоните си във фиксирани позиции, като монтирани на рамото на инвалидна количка, например. И ако ориентацията на екрана се промени автоматично в приложението, той трябва да може да уведоми екранния четец, което пък съобщение помага на незрящи потребители.
# Преоразмеряването на текста – Идеята тук е да се гарантира, че визуалните настройки на телефона на потребителя се прехвърлят към изтеглено приложение. Ако потребител със слабо зрение има настройка за по-голям текст при навигацията в телефона си, например, шрифтът на приложението трябва да се промени съобразно него. В 20-те най-добри безплатни приложения 28% от iPhone и 52% от приложенията за Android преоразмеряват текста, сочи докладът на Diamond.
# Алтернативен текст за изображения – Около 82% от безплатните приложения за iOS и 77% от приложенията за Android имат вградени, четими текстови описания за това, което Diamond нарича „информативни изображения“. Повече от половината от платените iOS обаче са претърпели провал в този аспект, а за Android положението е още по-тежко – 75 на сто от платените приложения не включват използваеми текстови описания. Този алтернативен текст за изображения е важен, например, за потребителите с увредено зрение, използващи екранни четци. Алтернативният текст ще се покаже на мястото на изображението и предоставя по-добро описание за роботите на търсачките, като им помага да индексират правилно самото изображение.
# Заглавия за екранни четци – Diamond тества заглавията на приложенията за екрани за регистрация, функции за влизане и излизане и менюта. Те трябва да се обработват лесно от функциите за четене на екрана на телефоните. При резултатите безплатните приложения доминират над платените – 97,5% от безплатните апове за iOS и 95% от приложенията за Android преминават тестването, докато само 50% от платените iOS и 10% от приложенията за Android имат достъпни заглавия. Екраните за регистрация и вход трябва да са съвместими с устройствата за четене на екрани, а също така да има ясно разграничени бутони „Вход“ или „Регистриране“, както и ясни отправни места за попълване на формуляри.
# Достъпни аудио и видео – Потребителите трябва да могат да поставят на пауза или да спират звука и картината, да регулират силата на звука и да включват и изключват надписите. Може също да се наложи да помислиш за добавяне на аудио описание за потребители със зрителни увреждания и субтитри и жестомимичен език за тези, които не чуват.
# Цветовата палитра – Тя е основен приоритет при проектирането на всяко приложение, тъй като повечето фирми свързват определени цветове със своя бранд. За да направиш приложението си достъпно за далтонистите, е важно да не разчиташ единствено на цвета, за да предадеш съобщението. Което не значи да избегнеш цветовете, но палитрата трябва да е внимателно подбрана, така че потребителите да могат напълно свободно да интерпретират показаната информация.
Следването на указанията за достъпност е добра отправна точка. Но е важно да има тестване на всички тези препоръки. Можеш да ангажираш реални потребители на случаен принцип и да ги помолиш да изпробват елементи на приложението или да използваш цифрови инструменти, които да предложат подробна помощ при четене на екрана.
Чети още: